Добиването на криптовалута се нарича копаене. Това е процес, при който участниците в блокчейн технологията съсредоточават усилията си в търсенето на така желаната „златна монета“. Дори и незаинтересуваните от криптовалута знаят, че целта на добива е печалбата на определено количество койни. Най-голямата грижа за копачите винаги е била непрекъснато нарастващата трудност на изчислителните пъзели, участващи в осигуряването на блоковете. В действителност, след решаването на определен брой задачи, които можем да определим за част от пъзела, трудността на следващия пъзел се увеличава значително, понякога дори пропорционално.
За да си осигурят печеливш резултат от добива, различните компании са инвестирали много в изследвания и разработка на по-модерни алгоритми за решение на задачите, както и купуване на по-ефективни хардуерни части. Някои от тях стигнаха дотам, че преместват своите т. нар. „минни платформи“ в електростанции и страни, където електроснабдяването е по-евтино. По отношение на хардуера, някои организации инвестират в ASIC, което е съкращение от специфични за приложението интегрални схеми. Този клас хардуер е предназначен за изпълнение на много специфични задачи, а именно добива на криптовалута. В първите дни от възникването на биткойн, копачите са могли да спечелят и с използването на домашен компютър или CSU. Проблемът с процесорите е, че те са създадени да извършват няколко изчислителни задачи едновременно, като например да стартират няколко програми на екрана на компютъра наведнъж. За съжаление на обикновените потребители, използването на конвенционални хардуерни средства вече не е изгодно, при добива в повечето блокчейн вериги.
Важно е да се отбележи, че едни от най-успешните криптовалути, използващи схеми от типа Proof of Work, ще станат изгодни за добив за редови потребители. Това може да стане, ако хората са готови да инвестират в специални хардуерни инсталации, по-мощно електрозахранване или комбинация от двете. Корпорациите са добре запознати с този факт, навлизайки с пълния си потенциал и ресурси в добива на криптовалути. По този начин, те получават най-голям дял от възможните печалби при копаенето на койни. В същото време, по-малките компании и отделни хора се борят за своето място при печелившия добив на криптовалути. Големият проблем тук е нарастващата централизация на копаенето на койни. Оказва се, че по-голямата част от добиването на криптовалута е съсредоточено в ограничен брой организации. Особен важен е въпросът: ако процесът на добив се контролира от няколко компании, как блокчейн технологията ще продължи да предлага своята децентрализация на всички свои потребители?
В отговор на тези опасения, по-новите криптовалути приемат по-сложни алгоритми за добив и Proof of Work, за да ограничат влиянието на ASIC и големите организации. Някои инвеститори в блокчейн технологията, които имаха голям успех в първите дни на блокчейна, създадоха т. нар. „фондове за добив“, в подкрепа на индивидуалните международни копачи. Това е опит за децентрализиране на процеса на извличане на криптовалути, който изисква Proof of Work. И докато подобни схеми работят с най-големите хардуерни устройства, в пространството се появиха други възможности за редовите копачи, като Proof of Stake и Proof of Burn. По-новите схеми са в състояние да възнаградят по-малките участници в добива, които са оценявани въз основа на различен набор от фактори.